Това е художествено представяне на свръхновата "1993J" избухнала в галактиката "М81". С помощта на космическия телескоп Хъбъл, астрономите най-накрая са открили богатата на хелий синя звезда останала в центъра след саморазрушението на основната звезда. Image Credit: NASA, ESA, G. Bacon (STScI)
Астрономите, с помощта на Хъбъл са открили, че необичайния вид на останката от свръхновата "SN 1993J" е предизвикан от спътник-звезда. Новото откритие потвърждава дългогодишната теория, че тази свръхнова трябва да е избухнала в двойнична звездна система, което е оставило своя отпечатък в космоса.
Учените изучаващи останките от свръхнови са нещо като криминални следователи. Те разследват звездните разрушения, което е много ефектно във Вселената, но почти винаги е много трудно да се определи каква е била първоначалната звезда и каква е причината за експлозията. Останките от свръхнови са много разнообразни и техните структури зависят от много фактори касаещи най-вече масите на унищожените звезди и дали те са част от звездни системи.
SN 1993J принадлежи към много рядък клас свръхнови, именувани от астрономите "Тип IIb". Останките на тези свръхнови съдържат много малки количества водород от обичайното. Водещата теория е, че около вече несъществуващата звезда е обикаляла друга, нормална звезда, например подобна на Слънцето или малко по-масивна. Преди експлозията, основната звезда е отделяла слоеве водород, които са погълнати от спътника звезда. Този водород трябва бързо да е изгорял до хелий и когато взрива се е случил, резултатът е останка от свръхнова бедна на водород и една супер гореща хелиева звезда в центъра, която ще обикаля около черната дупка или неутронната звезда родена след взрива. Но проблемът е, че преките наблюдения за търсена на бинарен спътник звезда са много трудни, прогнозите сочат че тя трябва да е прекалено бледа.
SN 1993J обитава галактиката "M81" отдалечена на около 11 милиона светлинни години от нас в съзвездието Голямата мечка. От откриването и преди 21 години, учените постоянно търсят спътника звезда. Предполага се, че той излъчва големи количества ултравиолетова светлина, но областта на свръхновата е толкова претъпкана, че астрономите не могат да бъдат сигурни, че са измерили само светлината от звездата.
Сега, с помощта на Хъбъл е получен специален спектър от светлина, в който личи подписа на отдавна търсената звезда-компаньон. Статистиката сочи, че свръхнова се случва веднъж на всяка секунда някъде във Вселената, но все още не е напълно разбран механизъмът на тези свръхмощни но изключително важни експлозии. Новото откритие е една стъпка напред в изучаването на свойствата и класифицирането на различните типови свръхнови.
Увеличаване Това е концепцията на художника за мъничката луна Хипокамп. Най-вероятно луната е изхвърлено парче при сблъс...
Увеличаване Тези две снимки направени от многократна експозиция на Хъбъл показват двата нови обекта в пояса на Куипер на...
Хъбъл изследва далечните звездни купове. Този път, във фокусът е по-необичаен обект. Това е съставно изображение на н...
Увеличаване Тази диаграма илюстрира процеса на преустановяване на звездообразуването в ранната Вселена. Сините региони с...
Ултра-чувствителния спектрограф работещ на борда на Хъбъл, откри доказателства, че на повърхността на Плутон съществуват...
Увеличаване Това е част от едно дълбоко проучване на Хъбъл наречено "GOODS North (Great Observatories Origins Deep...
Увеличаване Извираща водна струя от южния полюс на Европа - художествено изображение. Image credit: NASA/ESA/K. Retherfo...
Увеличаване Тази графика сравнява трите най-ниски класа звезди по критични за живота фактори. Учените са устано...
Космическия телескоп "Хъбъл" фотографира "космически Ангел". Sharpless 2-106, SH2-106 или S106 за по-кратко, се нами...