Небето на Марс от време на време позеленява
Мисия: Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN)

---

Увеличаване Това е карта на сиянията открити от ултравиолетовия спектрограф на Мавен през декември 2014 год., насложени върху повърхността на Марс. Картата показва, че сиянието е било широко разпространено върху северното полукълбо и не е обвързано с определено географско местоположение. Courtesy CU/LASP

В края на декември 2014 г., новата мисия "Мавен" откри доказателства за широко разпространени сияния в северното полукълбо на Марс. Оказва се, че тези "коледни светлини" са толкова глобални за червената планета, че достигат почти до екватора. Ако направим аналогия със Земята, те ще се виждат от цялата северна Африка и Индия. Сиянията на Марс обхващат невероятно огромни региони.

Това всъщност не е първият път, когато космически кораб е открил сияния на Марс. Преди десет години, "Марс Експрес" е открил ултравиолетов блясък произхождащ от "магнитните чадъри" в южното полукълбо.

За разлика от Земята, Марс не разполага с глобалното магнитно поле, което да обгръща цялата планета. Вместо това, на Марс съществуват локални магнитни полета с форма на чадъри, които поникват от земята подобно на гъби. Тези структури се срещат навсякъде по планетата, но най-вече в южното полукълбо. Тези чадъри са останките от древно глобалното магнитно поле, което е изчезнало преди милиарди години.

До момента учените са смятали, че където са чадърите, там са и местата на сиянията. Но сега, Мавен е наблюдавал светлина извън магнитните структури, така че, това е нещо ново.

Сиянията както на Земята, така и на Марс възникват, когато енергичните частици от космоса поразяват горните слоеве на атмосферата. На Земята, тези частици са водени към полюсите от глобалното магнитно поле на нашата планета. Ето защо сияния се наблюдават най-често около Арктика и Антарктика. На Марс, няма организирано планетарно магнитно поле, което да насочва частиците в определена посока - север или юг, така че те могат да отидат навсякъде.

Частиците изглежда се сблъскват произволно в атмосферата, като просто следват силовите линии на слънчевото магнитно поле. Според данните от Мавен, слънчевите частици, проникват дълбоко в марсианската атмосфера и пораждат сияние на по-малко от 100 км височина, което е по-ниско от полярните сияния на Земята, които варират от сто до 500 километра над повърхността.

Подобно на Марс Експрес и Мавен е оборудван с ултравиолетова камера, така че той не вижда същото нещо като човешките очи. За момента, единствено можем да предполагаме, като се основаваме на физиката разбира се, какво бихме видели ако бяхме на Марс.

Марсианската атмосфера се състои основно от CO2 и кислородната молекула в нея е от ключово значение за цвета на полярното сияние. Възбудени кислородни атоми в атмосферата на Марс вероятно ще произвеждат зелена светлина.

Къде е отишла марсианската атмосфера? Любимата теория е ерозия от слънчевия вятър. Тъй като Марс вече не притежава глобално магнитно поле, слънчевите частици са издухали материала от горните слоеве на атмосферата. Наблюдавайки полярното сияние, учените в крайна сметка може да видят и изучат директно този процес.

---

• 1921
• 0
• Jun 1, 2015

---

Коментар