На Марс са съществували водни басейни в продължение на стотици милиони години
Мисия: Mars Science Laboratory

---

Увеличаване Тази панорама е от областта "Кимбърли" и показва особено отчетливи седиментни слоеве, които са остатъците от едно отдавна изчезнало езеро. Credit: NASA / JPL-Caltech / MSSS

Ново проучване на данните от Кюриосити потвърждава, че Марс преди милиарди години е съхранявал вода на повърхността си. Водата е била под формата на езера и морета, които са съществували за продължителен период от време.

По специално, в кратера "Гейл", водата е помогнала за депозитите на седименти, които марсоходът изследва от началото на своята мисия. Различните утайки са депозирани като слоеве, които формират основата на планината "Шарп" в средата на кратера.

Данните сочат, че поредица от дълголетни потоци и езера са съществували в някакъв момент на Марс в периода преди от около 3.8 до 3,3 милиарда година. Формираните през това време седименти, бавно са застроили долните слоеве на Шарп. Тези констатации се основават на предишна работа, която предполага, че е имало древни езера на Марс но не се знае кога и колко време са съществували.

Преди Кюриосити да кацне на червената планета през 2012 г., учените само са предполагали, че Гейл е бил изпълнен с пластове седименти. Някои от хипотезите са били "сухи", според които вятърът е транспортирал седиментите от други места.

Последните резултати от Кюриосити показват, че тези сухи сценарии не важат за ниските слоеве на Шарп. Въз основа на новия анализ, формирането на най-долните слоеве на планината е било най-вече от древни реки и езера в продължение на по-малко от 500 милиона години.

Геоложките модели видени до момента по трасето на роувъра предоставят доказателства за древни бързо движещи се потоци и местата които са били изпълнени със застояла вода. Предсказанието е, че вече трябва да се виждат водни депозирани фини скали близо до Шарп. Сега, когато машината е близо до планината, тази теория се потвърждава - вижда се фино ламинирани скални породи, които приличат на езерни депозити.

Тези езера, са съществували дълги периоди от време, като няколко пъти са се разширявали и сливали по време стотиците милиони години. Тези езера и депозираните седименти, в крайна сметка формират долната част на планината.

Виждат се доказателства за около 75 метрово седиментно запълване и въз основа на картографските данни се правят оценки, че водата е била най-малко 150 - 200 метра над пода на кратера. Освен това, общата дебелина на седиментните депозити в Гейл може да се разпростре по-високо, може би до около 800 метра над пода на кратера. Над тези 800 метра, Шарп не показва никакви доказателства за хидратирани слоеве.

Следващият въпрос е, къде е оригиналния източник на водата? За течащата вода на повърхността, изискването е Марс да е имал по-дебела атмосфера и по-топъл климат, отколкото се теоретизира за древната епоха за която говорим. Тогава Гейл е изпитвал интензивна геоложка активност и настоящите модели показват, че тогава Гейл е бил сух. За това се смята, че поне част от тази вода може да е била доставена от снеговалеж и дъжд, която постепенно се е стекла от планините по ръба на кратера и е напълнила езерата в неговата основа. Други смятат, че е съществувал океан в равнините на север от кратера, но това не обяснява как водата е успяла да съществува като течност за продължителни периоди от време.

Учените казват, че са склонни да мислят за Марс като за по-прост от Земята свят. Но колкото повече се вглеждат в него, изникват въпроси от които всъщност се проумява истинската сложност на това, което се случва и се е случвало на планетата. Това е добър момент да направи преоценка на всичките предположения за историята на Марс. Нещо липсва някъде.

---

• 1983
• 0
• Nov 6, 2015

---

Коментар