Ледени планини на Плутон и нова панорама на Харон
Мисия: New Horizons

---

Увеличаване Тази близка панорама на район близо до екватора на Плутон разкрива гигантска изненада - набор от млади планини, които се извисяват на 3.5 км височина и фактът, че там не присъства нито един кратер, означава че възрастта е по-малка от 100 милиона години. Изображението е направено 1,5 часа преди най-близкият подход от разстояние 770 000 километра. NASA / JHUAPL / SwRI

Вече изминаха почти две денонощия от най-близкият подход на космическият кораб покрай планетата-джудже Плуто, и вече започнаха да пристигат научните съкровища.

Нов близък план на една екваториална област близо до основата на "сърцето" разкрива истинска планинска верига, върховете на която стърчат на повече от 3500 метра над повърхността на леденото тяло. Планините на Плутон вероятно са на възраст не повече от 100 милиона година, което е направо младежко в сравнение с 4.56 милиардната история на Слънчевата система. Това предполага, че този регион, който обхваща около един процент от повърхността, може все още да е геологически активен и днес.

Това е една от най-младите повърхности в слънчевата система. За разлика от ледените луни на Гигантските планети, Плутон не може да се нагрява от приливните ефекти на мощно гравитационно поле, така че трябва да се търси друг механизъм, който да е отговорен за формирането на планинския пейзаж. Това може да преобърне теориите за възможностите на геоложката дейност на много други ледени светове. Със сигурност тези планини са изградени от воден лед, защото ледовете на метана или азота са прекалено слаби за да формират подобни структури. По този характеристика, Плутон доста се различава от Тритон, който е до голяма степен гладък. Учените за първи път се сблъскват със свободно летяща ледена луна в космоса и изглежда тове е причината за напълно различната геоложка история на Плутон.

Увеличаване Това изображение от Вояджер2 разкрива сравнително гладката повърхност на Тритон, която доста се отличава от тази на Плутон. Погледнати от далече, двете ледени тела изглеждат сравнително еднакви, но изображенията с висока разделителна способност разкриват съществени разлики, които се дължат на различните еволюционни процеси. Това е намек, че много от ледените луни на Уран също може да са изпълнени с изненади, ако можехме да ги погледнем от близо. NASA / JPL / Ted Stryk

Ново изображение на Харон също разкрива млада повърхност и разнообразен терен. Учените са изненадани от очевидната липса на кратери там. Освен това, един откос от скали се разтяга на около 1000 км и предполага обширни фрактури в дълбоката кора, което вероятно е резултат от вътрешни геологически процеси. Панорамата също разкрива каньон с дълбочина 7-9 км. В северната полярна област, тъмната област се отличава с дифузни граници, което предполага наличието на тънки депозити или петна от тъмен материал по повърхността.

Нови Хоризонти също е наблюдавал по-малките членове от системата на Плутон. Вече е получена далечна снимка и на Хидра, която обаче е достатъчна, за да потвърди неправилната форма и размери, които възлизат на 43х33 километра.

Увеличаване Забележително нови подробности на Харон се откриват в това изображение от Нови Хоризонти. Снимката е направена на 13 юли, 2015 от разстояние 466 000 километра. NASA / JHUAPL / SwRI

Огромна фрактура, която се простира през цялото лице на Харон, около 1000 км, предполага широкообемно разбиване на кората на луната, което вероятно е резултат от вътрешни процеси. В горния десен ръб се забелязва каньон с вероятна дълбочина между 7 и 9 километра.

Учените от мисията също са изненадани от очевидната липса на кратери. На юг от екватора, в долната част на тази снимка, теренът е осветена от полегатите лъчи на Слънцето, създавайки сенки от които лесно може да се определя топографията. Но дори и тук са видими относително малко кратери, което показва сравнително млада повърхност.

В северната полярна област се е поместила тъмна област, която вече е известна с неофициалното име "Мордор". Дифузните граници предполагат тънък депозит от тъмен материал, но изображенията с висока резолюция ще разкажат повече. Изображението е компресирано, за да може да се изпрати по-бързо на Земята, но по време на компресията е изгубен контраст или някои области могат да се появят по-гладки отколкото са в действителност. Истинската снимка е жива в паметта на космическият кораб и ще бъде изпратена през някоя по-късна дата. Да припомним, че пълното източване на паметта или научните данни ще отнеме около година.
УвеличаванеХидра, фотографирана от 640 000 км разстояние. Това изображение окончателно решава проблема относно основните свойства на най-външната луна от системата на Плутон. Тя е с неправилна форма и се отличава със значителни вариации на повърхностната яркост. Всеки квадрат от изображението отговаря на 3 километра, което предполага картофоподобна форма, с размери 43 на 33 км. NASA / JHUAPL / SwRI

Увеличаване Полярната шапка на Плутон показва абсорбция на много дълбок метан. Освен това, съществува метан и в тъмните региони около сърцето (която област най-вероятно ще се кръсти като "регионът Томбо" в чест на откривателя на Плутон), но неговото проникване не е толкова дълбоко, което предполага, че там нещо затруднява просмукването. Това е само абсолютния минимум от информация, който може да се изцеди от този спектрален образ и той е само намек за науката която предстои, когато пристигнат истинските спектрографски изображения. NASA / JHUAPL / SwRI

---

• Плутон
• Харон

• 1924
• 0
• Jul 16, 2015

---

Коментар