Кюриосити е открил железен метеорит на Марс
Мисия: Mars Science Laboratory

---

Увеличаване Това е железният метеорит "Ливан". Снимката е съчетание между изображения с висока резолюция от главните камери и изображения направени от камерата на лазерния спектрометър. Снимките са от 25-ти Май, 2014 год. Credit: NASA

Това е скалата "Ливан" и нейната форма и блясък са подобни на скалите открити от предишни ландер мисии на червената планета. Тя е около два метра в широчина, а по-малкият камък отпред се нарича "Ливан Б".

Забелязват се, множество кухини по повърхността на скалата. Едно възможно обяснение е, че те са резултат от ерозията, която е очертала кристалните граници на металите. Другата възможност е, че тези кухини някога са били запълнени от кристалът "оливин" който също е ерозирал. Оливина е кристал, който се среща в много редки каменисто-железни метеорити попаднали на Земята. Те са наречени "pallasites" и се смята, че са формирани в близост до границата между ядрото и мантията на по-големите астероиди.

Железните метеорити не са рядкост сред метеоритите на Земята, но те са по-редки от каменните метеорити. На Марс, железните метеорити доминират сред малкия брой открити метеорити. Част от обяснението е, че са по-устойчиви на ерозионните процеси на Марс.

Другото интересно нещо е, че на 27 юни 2014 год, Кюриосити е напуснал своята "вероятна зона на кацане". Това е една елипса, с размери 7 на 20км, която очертава зона в кратера "Гейл". Площта заградена от тази елипса е била с най-голяма вероятност, марсоходът да докосне за първи път повърхността на 6-ти август 2012 год. Тази площ се основава на много несигурни фактори по пътя през атмосферата, но тя също е и внимателно подбрана, защото трябва да изключи опасните участъци но и да е близо или да включва научно-интересните обекти. Все пак много от научните цели са разположени сред опасни за кацането скални блокове или стръмни участъци, но Кюриосити е проектиран да ги достигне след кацането. До момента марсоходът е изминал повече от 8 км по повърхността на червената планета и се движи към подножието на централната планина "Шарп".

Увеличаване Това изображение е от "HiRISE" - камера с висока резолюция на борда на "Mars Reconnaissance Orbiter" което показва Кюриосити на границата на елипсата (синята линия), която очертава безопасната зона за кацането. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

Увеличаване Това е скалата "Нова" и интересното при нея е, че лазерния спектрометър (ChemCam) е предизвикал за първи път плазмена струя. Двете изображения са от 12 юли и показват камъка преди и по време на облъчването. До момента ChemCam е изследвал повече от 600 скални и почвени цели, а общият брой на изстрелите е повече от 150 000 пъти. Но сега учените казват, че за първи път виждат плазмена струя. Обикновено спектрометърът обстрелва многократно една и съща цел, като всеки път улавя и изследва светкавицата. Натрупвайки по този начин данните, учените постепенно получават инстинския състав на пробата. Сега, анализа от ChemCam спектрите показват, че скалата е богата на силиций, алуминий и натрий и тя е покрита под слой прах, който предпазва откриването на тези елементи. Всъщност това е типична скала, която Кюриосити е изследвал по пътя към Шарп. Credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS

---

• 2407
• 0
• Jul 17, 2014

---

Коментар