космическият телескоп хъбъл изследва какво се случва със звездите подобни на нашето слънце когато
Мисия:
Hubble Space Telescope
Космическият телескоп Хъбъл изследва какво се случва със звездите, подобни на нашето Слънце, когато наближат края на живота си. Това е етапа, когато изчерпят ядреното гориво. Тогава стават нестабилни и започват постепенно да се раздуват. Този етап се нарича препланетарен или протопланетарен, защото мъглявата точка в която се превръщат все още не наподобява типична планетарна мъглявина.
Новото изображение е на мъглявината "Egg" (яйце) и представлява най-добрата гледка към този кратък, но драматичен етап от живота на звездите.
Увеличаване Credit: ESA/Hubble, NASA
Препланетарната мъглявина е кратък период от цикъла на звездната еволюция, който няма нищо общо с планетите. Те представляват стари звезди, които току що са започнали да изпомпват прах и газ в космоса, който един ден след хиляди години ще се превърне в планетарна мъглявина. Краткият живот означава, че сравнително малко от тях съществуват всеки един момент. Нещо повече, те също са много бледи и тяхното откриване изисква мощни телескопи. Тази комбинация от рядкост и бледост означава, че те са открити сравнително наскоро. Мъглявината Egg е първата открита преди по-малко от 40 години и много аспекти на този клас обекти остават забулени в мистерия.
В центъра на тази картина, централната звезда е скрита в гъст облак от прах. Ние не можем да видим звездата директно, но за сметка на това се забелязва, че четири лъча светлина се процеждат перпендикулярно на централния пръстен от прах. Смята се, че струи изхождащи от звездата издълбават дупка с пръстеновидна форма в дебелия пашкул през който се процеждат наблюдаваните лъчи. Точния механизъм, който произвежда струите образуващи дупки не се знае със сигурност, но едно възможно обяснение е, че бинарна звездна система, а не една единствена звезда, съществува в центъра на мъглявината.
Слоестата структура на по-разпръснатия облак заобикалящ централния пашкул се причинява от периодичните изблици на материя от умиращата звезда. Изблиците обикновено се появяват на всеки няколко стотин години.
Разстоянието до мъглявината е определено само много приблизително, най-добрите предположения са, че то е около 3000 светлинни години от Земята. Това от своя страна означава, че астрономите не разполагат с точни цифри за размера на мъглявината (тя може да бъде по-голям и по-далечна или по-малка, но по-близка).
Това изображение обединява видимата и инфрачервена светлина от Wide Field Camera 3 на Хъбъл.
Коментар