spacebg covers

екипът на wmap е удостоен с награда по космология -уилкинсън микровълн
Мисия: Wilkinson Microwave Anisotropy Probe (WMAP)


Екипът на WMAP е удостоен с награда по космология.

"Уилкинсън микровълнова анизотропна сонда" известна още като WMAP е космическия апарат с може би най-значимият принос за космологията. Може да се каже че в известен смисъл благодарение на тази мъничка сонда космологията се утвърждава като научна дисциплина описваща най-дълбоко фундаменталните въпроси задавани сигурно откакто съществува човечеството.

Сега, на 20 юни фондацията Грубер признава постиженията и награждава както председателя Чарлз Л. Бенет, така и научният екип който е ръководил.
Увеличаване Разгърната карта на картографирания от WMAP микровълнов фон. Веднага се забелязват температурните разлики които се дължат на квантовите флуктуации, запечатани непосредствено преди Вселената да се раздуе от инфлацията. Credit: NASA



"Аз съм изключително щастлив да работя с талантливите хора от екипа на WMAP и съм много доволен, че всички сме удостоени с тази престижна награда", казва Бенет.

WMAP стартира през юни 2001 г. с основната цел да изучи в детайли ключовия микровълнов фон за космологията. WMAP се оказва изключително успешна мисия и нейните констатации са толкова широко приети от астрономическата общност, че това създава основа за разбирането на Вселената, което астрономите наричат "стандартен модел" на космологията.

Космическият микровълнов фон е най-старата светлина във Вселената. Тя е излъчена в космоса само 378 000 години след големия взрив. Мисията стартира през юни 2001 г. и изпраща последните си данни на 20 август 2010 год. След това на 8-ми септември спътника е изведен в постоянна стабилна орбита около Слънцето. Анализите върху данните обаче продължават, като последните публикувани през 2011 г., показва, че вселената е на 13.75 милиарда години с точност до 1%. Само 4,6% от комбинираната материя и енергия в космоса е във форма, която познаваме като атоми, планети и звезди. Останалото е тъмна материя (22.7%) и тъмна енергия (72.8%). Последните се появяват само чрез гравитационните ефекти които пораждат върху мега структурите в космоса.

Освен това, WMAP данните показват, че Вселената трябва да притежава почти плоска геометрия с 0,6% кривина, и подкрепя теориите които предвиждат, че в много ранен етап от историята Вселената е претърпяла огромно раздуване, което се нарича "инфлация". Това загадъчно нарастване е протекло през първата трилион трион трилионна част от секундата след Големия взрив.

Когато така наречената инфлация е настъпила, Вселената е била толкова малка че се е управлявала изцяло от квантовата механика. Когато говорим за квантови мащаби, трябва да се подготвим за факта че там всичко е размито и несигурно. Това важи дори и за самото пространство - когато разглеждаме изключително малкото се оказва че пространството буквално кипи като непрекъснато създава празнини, върхове, кривини и други завъртулки които се появяват и изчезват милиарди пъти в секундата. Съвсем естествено е да предположим, че процес който протича за миг и разширява подобно "врящо" пространство ще запечата тази неправилна картина във вече значително уголемения размер дори и след 13,75 милиарда години. Точно това е открил WMAP. Микровълновият фон не е постоянен а той се отличава с леки температурни разлики навсякъде където погледнем.

Това е откритието на века с една единствена снимка на древната светлина откриваме потвърждение както на големите космологични модели описващи най-ранната вселена, така също можем за първи път да наблюдаваме пряко ефектите на квантовата механика. Именно местата с разнородни температури се наблюдават най-много купове от галактики, които се образуват от гравитационната несиметричност в тези места. По този начин може да се каже, че процесите управляващи най-малкото или една случайна но изключително уголемена моментна снимка определя хода на историята на цялата вселена.

Всичко казано до тук поставя основите на съвременната космология. Това е наука, която изследва Вселената като цяло - нейното раждане, минало и бъдеще. Преди нея тези въпроси са били застъпени само в различните религии по света.

"WMAP изигра основна роля при превръщането на космологията в точна наука", казва астрофизикът Алън Когут член от научния екип. Това е втората подобна сонда работеща в космоса. Първата е била Cosmic Background Explorer (COBE), но нейните изображения са толкова разфокусирани, че имат малка научна стойност. Но все пак новаторската област в която работи, заслужава да бъде отчетена от историята, затова фондацията Грубер през 2006 год. също награждава екипа на тази мисия от която Бенет е член.

"Откритията от Бенет буквално промениха научната вселена", казва Джон Мадър - главен изследовател на мисията "СОВЕ". Мадър получава Нобелова награда по физика за 2006 год. заради изследвания също в областта на космологията.

Сега да споменем и приятната част, освен престиж наградата означава че Бенед и 26-членния екип на WMAP ще си поделят $500 000 долара. Бенет също ще бъде награден със златен медал по време на срещата на IAU в Пекин през август тази година.

  • 2383
  • 0
  • Jul 2, 2012

Коментар
Подобни публикации