дотука изглежда че веста е доста сухо място но въпреки това учените се съмняват че някъде по по
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера

---

Дотука, изглежда, че Веста е доста сухо място. Но въпреки това, учените се съмняват че някъде по повърхността, на този гигантски астероид може да съществува воден лед. Причината за това е, че той се намира далеч от Слънцето, което го прави много студен. Този студ може да съхрани леда в продължение на милиарди години, което се подтвърждава и от нов модел на средните глобални температури на астероида.

Веста е втория най-масивен обект в астероидния пояс между Марс и Юпитер. В полярните области е възможно да съществуват постоянно сенчести кратери, макар това да изглежда малко вероятно. Това е така, защото астероида с размери 480 км в диаметър, има наклон на оста си около 27 градуса, който е дори по-голям от наклона на Земята (23 градуса). Това означава, че периодично по пътя си около Слънцето, Веста доста добре осветява полюсите си, за разлика от Луната например, която е наклонена само около 1,5 градуса. Заради големия наклон Веста е сезонен и всяка негова част от повърхността се очаква да "види" Слънцето в някакъв момент по време на годината на Веста.
Глобална температурна карта на Веста. Image credit: NASA/GSFC/UMBC

Наличието или липсата на воден лед ще разкаже на учените нещо от историята на образуването на малките светове и еволюцията им. Също така, внася и яснота за количеството бомбардировки от комети и други обекти, както и взаимодействието на астероида с космическата среда. Тъй като подобни процеси са общи за много други планетарни тела, включително Луната, Меркурий и други астероиди, изучаването им има фундаментално значение за нашето разбиране на Слънчевата система като цяло. Този вид воден лед също е потенциално ценен като ресурс за по-нататъшното изследване на Слънчевата система.

Въпреки че температурите на Веста се колебаят през годината, моделът прогнозира, че средната годишна температура в близост до северния и южният полюс е приблизително минус 145 К. Това е критична средна температура, при която се смята, че водния лед може да оцелеят в горните 2-3 метра от почвата, което се нарича реголит - общо за всички оголени небесни тела подложени на космическо въздействие.

Близо до екватора на Веста, обаче, средната годишна температура е около минус 150 К и тази температура не позволява на водата да остане в рамките на няколко метра от повърхността. Лентата на относително високите температури се простира от екватора до около 27 градуса ширина на север и на юг.

Моделирането също показва, че сравнително малка повърхност, като например кратери с размери около 10 км в диаметър, могат да оказват съществено влияние върху оцеляването на водния лед. Дъната на тези кратери може да бъдат по-студени от общата температура, въпреки че се осветяват през годината, и по този начин съхраняват леда.

Досега наблюденията от Земята показват, че повърхността на Веста е доста суха. Въпреки това, космическия кораб Даун търси вода с помощта на гама-лъчевия и неутрон детектор, който може да се идентифицира находища богати на водород. Тези места се свързват с наличието на воден лед. Апарата наскоро навлезе в ниска орбита, която е много подходяща за събиране на данни с този инструмент. Съвсем естествено, учените са нетърпеливи да насложат температурната карта с картата получена от Даун. Но това ще стане след няколко месеца, защото данните от този инструмент се натрупват бавно и изискват тежка обработка.

Източник: НАСА

---

• 1891
• 0
• Mar 18, 2012

---

Коментар