Водна пара на Европа
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Увеличаване Извираща водна струя от южния полюс на Европа - художествено изображение. Image credit: NASA/ESA/K. Retherford/SWRI

Новото откритие осигурява първите убедителни доказателства, че може би от повърхността на Европа извират водни струи. Тази луна е много интересна, защото предишни открития вече почти със сигурност показват, че под нейната ледена повърхност съществува океан от течна вода. За това, всякаква активност или водна дейност там е свръх интересна защото течната вода, обикновено се свързва с живота. Всъщност учените все още не са напълно сигурни дали засечената водна пара се генерира от водни струи, но те са уверени, че това е най-вероятното обяснение.

Ако последващите наблюдения подкрепят констатацията, това ще направи Европа втория спътник в Слънчевата система след Енцелад, от който извират водни струи.

Тези данни идват от спектрографа на Хъбъл, който е извършил измервания през декември 2012 година. Този инструмент открива слабо, ултравиолетово сияние близо до южния полюс на луната, което се предизвиква от интензивното магнитно поле на Юпитер. Резултатът от това са възбудени атоми кислород и водород, които са източника на слабата светлина. Тези вещества идват от вече разрушените водни молекули в космоса.

Още е много рано да се каже, но най-вероятният източник на парата са дългите пукнатини по повърхността на Европа, известни като "линеали". Подобни пукнатини приютяват водните струи на Енцелад, наблюдавани от Касини.

Освен това, екипът на Хъбъл е установил, че интензивността на струите от Европа, подобно на тези на Енцелад, варират от орбиталната позиция на луната. Струите са били активни само когато Европа е била най-далеч от Юпитер. До момента не се откриват никакви следи от водна пара, когато луната е най-близо до планетата.

Едно възможно обяснение е, че когато Европа се приближи до Юпитер, тя започва да изпитва по-силна гравитация. Тази нараснала сила просто притиска линеалите и те се затварят.

За разлика от Енцелад, повечето вода от струите на Европа трябва да пада обратно на повърхността, защото тя притежава 12 пъти по-силна гравитация. Според измерванията от Хъбъл водната пара трябва да достига 125 км височина, след което да се спуска обратно надолу и накрая да завали върху повърхността. Това със сигурност ще покрие южния полюс с много ярък и свеж лед, нещо, което може да се види когато космическият апарат "Джуно" пристигне в системата на Юпитер догодина.

Ако бъде потвърдено, откритието за пореден път ще докаже че Хъбъл е най-великият телескоп строен някога от човечеството и ще отвори една съвсем нова глава за изследване в системата на Юпитер!

Увеличаване Това е местоположението на водната пара открита от Хъбъл. Телескопът всъщност не е фотографирал парата по обичайния начин. Това са спектроскопски данни, заради което те се появяват крайно необичайно спрямо красивото изображение на Европа. Image Credit: NASA/ESA/L. Roth/SWRI/University of Cologne

---

• Европа

• 2107
• 0
• Jan 8, 2014

---

Коментар