Това изображение е съпоставка между леденото съдържание на Церера и гигантския астероид Веста. Данните са от един и същ инструмент на Даун. Image credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA/PSI
Слънчевата система изобилства от вода. Мисията "Месинджер" я засече в полярните региони на Меркурий. Водни пари се срещат в горещата атмосфера на Венера, които, може би са остатъци от отдавна изгубен мек климат и покрита с океани повърхност различаваща се драстично от днешната изпепеляваща обстановка. Вода съществува и на Луната в постоянно сенчестите региони по дъната на кратерите. Вода, дори отчасти в течно състояние, се засича и на Марс. Смело можем да кажем, че външната слънчева система е изградена от вода - всички твърди тела от Юпитер нататък практически представляват летящ лед. Обилни количества вода влизат в състава на Уран и Нептун, там условията дори биха били подходящи за наличие на обширни глобални водни океани под дебелата атмосфера.
Церера е разположена на границата между външната и вътрешната слънчева система и ако трябва да се съобразим с горното, съществуването на вода на нейната повърхност е съвсем нормално и закономерно. На пръв поглед обаче, планетата-джудже не изглежда като ледено тяло. Снимките от Даун разкриват тъмен, осеян от безброй кратери свят на който тук-там се забелязват ярки петна изградени от силно отразяващи соли, което не е лед.
Загадката щеше да е ако на Церера не беше засечен лед. Това би променило теориите са снежната линия и преразпределението на водата в ранните дни на Слънчевата система но с течение на мисията се оказа, че на Церера съществуват обилни количества вода, просто тя се е маскирала през милиардите години история.
И така, водният лед е навсякъде просто изглежда е покрит със недебел слой реголит. Тези данни идват от неутронния детектор на Даун, който инструмент засича гама лъчите и неутроните идващи от планетата. Неутрони се произвеждат когато космическите лъчи взаимодействат с повърхностните вещества на Церера. Някои неутрони се абсорбира от повърхността но други успяват да избягат в космоса. Водородът и по-точно ядрото на водорода притежава способността да забавя тези неутрони и затова този елемент се свързва с местата където се засичат намалени нива на бягащи неутрони. На Церера, както и на почти всички останали безатмосферни тела водородът е под формата на замръзнала вода, молекулата на която съдържа един кислороден и два водородни атома.
Изводът е, че най-горния слой на планетата-джудже е богат на водород като концентрациите стават все по-високи на по-високи ширини. На Церера, ледът не се ограничава само до няколко кратера, той е навсякъде и е по-близо до повърхността колкото повече се приближаваме до полюсите. Вместо твърд лед изглежда че на Церера той е с пореста структура представляващ смес от скални материали в които ледът запълва порите. Данните показват, че леда представлява около 10% от теглото на повърхностната материя.
Концентрациите на желязо, водород, калий и въглерод предоставят допълнителни доказателства, че най-горния слой материал се е променил от влиянието на течна вода във вътрешността на Церера. Учените предполагат, че разпада на радиоактивни елементи са произвели топлина която е разтопила ледовете, които от своя страна са разяли скалите.
Едни специални структури в метеоритите, наречени въглеродни хондрити също са образувани от вода и учените търсят връзката между тях и Церера. Тези метеорити вероятно идват от тела, които са били по-малки от Церера но са с подобно флуидно съдържание. Проучването показва, че планетата-джудже съдържа повече водород и по-малко желязо, отколкото тези метеорити и може би това е така, защото по-плътните частици са потънали към ядрото, докато по-леките материали са се обогатили близо до повърхността. Церера или неговите компоненти може да са се образували в различен регион на Слънчевата система от метеоритите.
Воден лед се засича и в постоянно сенчестите кратери, които учените наричат "студени капани". Това са местата, които остават достатъчно студени, най малко 110 Келвина през цялата година и те са толкова студени, че една много малка част от леда се превръща в пара дори през милиардите години история. Мисията е засякла вода в 10 подобни кратера.
Водни молекули са засечени и в слабата атмосфера на планетата-джудже. Тези данни идват още от предишни изследвания, включително и наблюдения от космическата обсерватория Хершел. Тези водни молекули произхождат от топлата вътрешност, но притежават тенденцията да падат обратно към повърхността и може да се приземяват в студените капани. Една голяма част от тях се губи в пространството, но друга част се озовават в студените капани в които се натрупват.

Космическия кораб "Даун" показва съдържанието на водород в най-горния метър от повърхността на Церера. Синьото близо до полюсите показва високо съдържание, червеното около екватора по-ниско. Image credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA/PSI
Последните изображения от Веста. Екипът на мисията "Dawn" публикува две прощални изображения от астероида Веста....
Увеличаване Даун е направил тази панорама при 86 градуса южна ширина на 10 декември, което е само три дни след своето сл...
Черен връх на ВестаТъмния материал рязко контрастира с околния терен. На какво се дължи това, ще разберем след време, ко...
УвеличаванеImage Credit: NASA/JPL-Caltech След навлизането в орбита около Церера на 6 март, Даун работи безупречно и...
Нови изображения от Dawn разкриват реголита на Веста. Това ново изображение от Dawn, показва един много стар кратер,...
Изследването на гигантския астероид "Веста" продължава. Събирането на данни вече приключи и учените вече се залавят...
Увеличаване Кратера Окатор и светлите петна в него. Очаква се, когато достигне опозиция, яркостта да се увеличи, коет...
Dawn напредва по своята стабилна "догонваща" орбита, която ще го отведе до астероида "Веста". Апарата с изключително тър...
След повече от 2.5 години полет, както и повече от 6 месеца пребиваване в астероидния пояс, мисията на на космическият к...