астрономите са открили че две симетрични струи предизвикани от новормираща се звезда не са толкова
Мисия: Spitzer Space Telescope

---

Астрономите са открили, че две симетрични струи предизвикани от новормираща се звезда не са толкова симетрични. Материята изхвърлена от едната струя натрупва газ и прах в пространството със закъснение от четири и половина години по-късно спрямо другата идентична струя.

Струите се формират в активната фаза от живота на младите звезди. Една звезда се формира от колапса на облак от газ и прах. В резултат на това смаляване, целият облак започва да се върти по-бързо, колкото повече се смалява. Върти се не само новоформиралата се звезда, а и нейното магнитно поле. В резултата на това магнитното поле изхвърля две свръхзвукови струи от газ, и понеже се губи материя и облакът забавя въртенето си. В резултат на това се получава следната картина: материята пада върху нарастващата звезда като се ускорява от въртеливото движение и образува диск. Образуват се двойка симетрични струи които се изстрелват в пространството под и над диска.
Credit: NASA

Това изображение показва две гледки на една и съща звезда-бебе. От ляво е изображение направено във видима светлина, а от дясно е инфрачервено изображение от космическия телескоп Спицър. Спицър показва, че тази звезда има и втора, идентична струя, която се изстрелва в посока противоположна на първата. Втората струя е скрита зад тъмен облак, и по този начин не може да се види в видимата част на спектъра.

Изображението от Спицър показва, че и двете струи произхождащи от системата наречена "Herbig-Haro 34", са образували едни и същи възли от газ и прах - изхвърлена материята взета от околностите коло звездата. Но определянето на разстоянието на тези възли, като се знае скоростта на струята от предишни изследвания, астрономите са успели да установят, че дясната струя, откритата (от дясно на звездата) изхвърля своя материал 4,5 години по-късно от противоположната скрита струя. Новите данни също показват, че площта, от която струите произхождат е с радиус около 3 астрономически единици около звездата. От предишни изследвания се е смятало, че максималния размер на тази площ е 10 пъти по-голям. Herbig-Haro 34 е на около 1400 светлинни години от нас в съзвездието Орион.

След като звездата се запали и заблести струите постепенно замират, а диска намаля, от който може да се образуват планети. Сега обект на изследването е новозараждащата се звезда Herbig-Haro 34. Забележителното е че при този обект едната струя е ясно видима в пространството, а другата е скрита зад тъмни облаци. Чувствителното инфрачервено зрение на Спицър вижда през този тъмен облак, разкривайки заличената струя по-подробно от всякога. Изненадата е че, скритата струя е абсолютно симетрична на откритата но въпреки всичко материята от нея пристига четири и половина години по-рано от материята изхвърлена от нейния близнак.

Какво се случва? Чрез измерване на точното разстояние на отделни възли от струите от звездата, астрономите са разбрали, че всеки възел на скрития джет е изстрелян в обратна посока 4.5 години по-рано от подобния възел на откритата струя. Това също зависи и от скоростта на струята, която е известна от предишни изследвания. Други симетрични джетове подобни на Haro Herbig-34 са наблюдавани отблизо и преди, но не е ясно дали при тях също се наблюдава загуба на време.

Астрономите твърдят, че става някакъв вид комуникация между струите на Herbig-Haro 34, която е пренасяна най-вероятно от звуковите вълни. Познаването на продължителността на забавянето във времето и скоростта на звука позволява да се изчисли максималният размер на заеманата от струята зона. Мистерията остава. Астрономите в момента анализират други подобни струи заснети от Спицер, търсейки доказателства за загуба на време и при тях.

Източник: Спицер

---

• 1868
• 0
• Mar 22, 2012

---

Коментар