астрономите използват космическия телескоп -спицер- за да наблюдават зашеметяващ взрив от
Мисия: Spitzer Space Telescope

---

Астрономите използват космическия телескоп "Спицер" за да наблюдават зашеметяващ взрив от формиране на нови звезди, който излъчва огромни количиства инфрачервена светлина, на фона на светлината идваща от цялата галактика. Експлозията се предизвиква от сблъсък на две спирални галактики, съдържащи огромни количества прах, която пък от своя страна закрива звездите в почти всички други дължини на вълната на светлината.

Този наскоро открит, от Спицер, звездообразуващ регион се оказва най-яркия светлинен източник извън ядрата на галактиките, наблюдавани някога с помоща на телескопи. Той се забелязва в доминиращата от двете сливащи се галактики и е с интензитет десет пъти по-ярък от предишния известен така наречен "извън ядрен звездообразуващ регион", който блести в друг галактичен чифт известен като галактиките "Антени".
NASA/JPL-Caltech/STScI/H. Inami (SSC/Caltech)

Две снимки показващи как блестящ изблик от област, където се формират нови звезди (червената светлина в дясното изображение) се появява на инфрачервени наблюдения от космическият телескоп "Спицер" на НАСА. Сблъсъка на двете спирални галактики, предизвиква този звездообразуващ регион, който е най-яркия галактичен източник на светлина (като се изключи ядрото), наблюдаван някога с телескопи.

Лявото изображение е направено от космическият телескоп "Хъбъл", на което ясно се вижда сливането на две галактики, известни като II Zw 096. Това изображение е направено в комбинирана светлина, обхващаща от крайно ултравиолетова до близката инфрачервена област. Още, при това изображение се наблюдават загадъчни червени петна в близост до средата на сцената.

Но бумът идва, когато наблюдаваме в средния инфрачервен диапазон със Спицер (дясното изображение). Малката, но изключително ярка червена област е с големина около 700 светлинни години, което е само една малка част от пълната ширина на галактиката. В изображението от "Хъбъл", ултравиолетовите лъчи с дължина на вълната от 0,15 микрона са изобразени със синьо, видимата светлина с дължина 0.44 микрона е с циан, а близката инфрачервена светлина с дължина 0,9 микрона е с червено. На комбинираното изображение (вдясно) крайната ултравиолетова и видима светлина от "Хъбъл" с дължини на вълните от 0,15 и 0,44 микрона е показана в синьо, а близката инфрачервена светлина с дължина 0,9 микрона е циан. На него също инфрачервената светлина от "Спицер" с дължина 4.5 микрона е представена в жълто-оранжево, а инфрачервената светлина с дължина от 8 до 24 микрона е с червен цвят.



Новите резултати показват, че галактическите сливания компресират междузвездния прах и газ, намиращи се в региони далеч от ядрата и на двете галактики и предизвикват истински взрив от образуване на нови звезди.

Астрономите са кръстили взаимодействащите си галактики II Zw 096. Те отстоят на около 500 милиона светлинни години от Земята в съзвездието Delphinus (Делфините) и ще продължат да се сливат още няколко стотин милиона години. Гравитационните сили вече са образували структура наподобяваща фойерверк, съставена от звезди.

Ултра яркия звездообразуващ участък е с големина отколо 700 светлинни години и представлява просто една малка част от II Zw 096, която е с големина някъде между 50 000 до 60 000 светлинни години. Регионът излъчва 80 процента от инфрачервената светлина идваща от това галактическо вълнение. Въз основа на тези данни, учените са изчислили, че темпа на звездообразуве в региона е около 100 слънчеви маси за година.

По време на галактическите сливания, отделните звезди рядко се сблъскват една с друга, защото са разделени от огромни разтояния. Дори и в сравнително претъпканите центрове, трилиони километри все още прозяват между отделните звезди.

Но гигантските дифузни облаци съставени от газ и прах в сливащите се галактики активно си взаимодействат. Тяхното преминаване един през друг много наподобява океански вълни, които образуват под влиянието на гравитационния колапс, гъсти джобове от материя, която образува новите звезди. Тези млади, горещи звезди светят основно в ултравиолетовата област на спектъра. Но в случая на II Zw 096, обаче, дебелата обвивка от газ и прах все още обкръжава звездното потомство. Тази обвивка поглъща ултравиолетовата светлина от звездите и я излъчва в по-ниско енергийните инфрачервени лъчи, които се зарегистрират от Спицър.

Астрономите сe възползват от откритието на новия регион, защото имат възможността да изследват в подробности преходната фаза на сливането на две галактики, които в крайна сметка ще се обединят в една. Изучаването на това сливане предполага, че ще погледнем в далечното бъдеще и ще осъзнаем съдбата на нашия Млечен път в периода някъде след 4,5 милиарда години. Тогава се очаква най-близкия ни голям галактически съсед - галактиката Андромеда, да се слее с Млечният път. Звездообразуващи региони като този в Zw II 096 и галактиките "Антените", може да настъпят в близост до нашата Слънчева система.

Източник: Спицер

---

• 1878
• 0
• Mar 22, 2012

---

Коментар