Арокот е сложен свят.
Мисия: New Horizons

---

Увеличаване Сложната геология на Арокот, съпоставен с размерите на кометата „67P Чюрунов-Герасименко“ посетена от мисията „Розета“. Осемте подобекта етикетирани от "ma" до "mh" може да са градивните елементи на по-големия лоб.

Измина повече от година, от срещата между Нови Хоризонти и малкият леден свят „Арокот“. Арокот или MU69 е един странен свят, наподобяващ снежен човек в края на слънчевата система.

Голяма част от данните от мисията вече са изтеглени и все по-новите изследвания започват да разкриват неговите мистерии. Те засягат най-вече формирането, географията, състава, различни основни свойства и др.

MU69 се състои от два лоба, свързани с тънък "врат". Най-дългият ден там е с продължителност почти 16 часа. За да извърши една пълна обиколка около Слънцето са необходими 298 години. Орбитата му е 44 пъти по-голяма от нашата, а от анализа на кратерите по повърхността, Арокот се оценява на около 4 милиарда години.

„Арокот“ е дума, която означава "небе" на поуконски език. Този език е изчезнал в края на 18 век, но индианците които са го използвали са населявали района около Вирджиния и Мериленд.

Арокот е контактно-двоичен транс Нептунов обект. Пълната дължина на най-дългата ос е 36 км и той се състои от два лоба. Единият е по-голям с диаметър 21 км, другият 15 км. Те са кръстени "Ултима" и "Туле", съответно. Изглежда, че „Ултима“, която е по-лъскава от „Туле“ също е със сложен строеж. Тя е съвкупност най-малко от 8 тела, всяко с  приблизителен диаметър около 5 км.

Снимките от Нови Хоризонти разкриват сложен свят, богат не само като геология, но и на цвят и температурата. Повърхността е червена, но новият анализ показва, че съществуват повече вариации в цвета, отколкото първоначално се е смятало. Освен това по-малкият лоб е леко по-червен от по-големия. Червеното оцветяване често е показател за вид химични съединения, известни като „толини“. Това са органични съставки, които се синтезират от слънчевата радиация и които са наблюдавани при много други обекти във външната слънчева система.

Температурата не може да се измери директно, но учените са определили нейната стойност на база радиацията идваща от обекта, или като извършват анализ на яркостта му.  Тази "температура на яркостта" варира за различните части. Полюсите на всеки лоб достигат температури под -212 градуса по Целзий. Към екватора температурата се покачва, като вратът, свързващ лобовете е сравнително по-топъл от останалата част. Неговата температура е с около 14 градуса по-висока спрямо останалата част.

Арокот е свят със сложни геоложки характеристики. Не се забелязват пръстени или други по-малки обекти около него. Макар и отрупан с малки кратери, по-малки от около половин километър в диаметър, повърхността е предимно гладка. Изключение прави един по-голям кратер, наречен „Мериленд“ на по-малкия дял.

Мериленд е с диаметър около 6.5 километра и е дълбок около 800 метра. В пространството между кратера и шията се наблюдават серия от корита, подобни на тези на астероида Ерос или Фобос.

По-големият лоб е по-плосък от колегата си. Освен една секция белязана с верига от ями, на него не се забелязват големи кратери. Толкова обширна част от повърхността, която е съвсем леко или изобщо не е засегната от падащи тела разказва за спокойната история на формирането му.  

Повърхностните разлики са доказателства, че двата лоба на Арокот са били отделни обекти. Най-вероятно са обикаляли един около друг в синхрон, докато са се слели. Това е станало с много бавна скорост – не повече от няколко метра в секунда, може би дори по-бавно.

Те са формирани в ранните години на слънчевата система, преди 4 милиарда години. Тогава Слънчевата система е била мъглявина от газ и прах. Микроскопичните прахови частици постепенно се слепват във все по-големи и по-големи парчета. Скоро тези парчета стават облаци от камъчета. Този летящ чакъл е продължил да кондензира, създавайки все по-големи обекти. В някои случаи, като например при Арокот, са се образували двойка тела или бинарна система.

Това би могло да обясни някои аспекти от химичния състав. Там се забелязват метаноли и по-сложни органични вещества, които може да са наследство от мъглявината на ранната слънчева система. Но органиката може да е формирана след като Арокот се е образувал. Химически процеси, стимулирани от космическата радиация са засегнали метана на повърхността му. За разлика от много подобни обекти обаче, се забелязва липса на лед, който изглежда или е изчерпан или е замаскиран от нас.  

---

• Арокот

• 1271
• 0
• Feb 18, 2020

---

Коментар