Любими статии
Dawn - изследване на Веста и Церера
Това е астероида Веста, но тука е представен във фалшиви цветове. Всъщност цветовете не биха били фалшиви, ако можехме да погледнем вълните от инфрачервената светлина, които камерата на Даун е уловила чрез специален филтър, който е елиминирал видимата и е пропуснал само инфрачервената светлина. Веднага се забелязва, че иначе изглеждащата сива за нашите очи повърхност на астероида, на снимката се появява цветна и дори в красиви цветови вариации.
Credit: NASA / JPL-Caltech / UCLA / MPS / DLR / IDA
Розовото, оранжевото и воднистите цветни зони отразяват инфрачервената светлина по различен начин. Но най-актрактивното нещо, е оранжевото петно, което изпъква на розовия фон от повърхността. Различните цветове, може да се дължат на различните материали от които е съставена повърхността - в оранжевата зона може да има повече от определен минерал, отколкото в другите цветни площи. Или пък може всички области да са направени от еднакви материали, но с различни размери на зърната. Или другата възможност е, че тази зона може да бъде оцветена от атмосферните влияния в космоса - бомбардировки от заредени частици, микрометеорити и др. В действителност цветовите вариации вероятно са комбинация от всички тези три фактора. За техния принос и какво означават те в геоложката история на Веста е работата, с която учените ще се заемат през следващите няколко години. Наистина, освен голямата издатина, много е вълнуващо да се види и разноцветните области на Веста за първи път. Голямата издатина (видима на най-долното изображение от горния пост), вече е окичена с различни теории за нейния произход. Тя може да представлява централен пик на кратер, като въздействието което го е формерало да е изхвърлило материала, оставайки да стърчи само централния пик. Може в далечното минало да е имало и вулкан? Според мен това може да е и търсената луна на астероида, която някъде в миналото да се е слепила с него и така да формира издатината? Бъдещите наблюдения ще покажат това.
Снимката е малка, само 150 пиксела, но това не трябва да е проблем, г-жа Ейми казва, че това е единствената снимка публикувана в оригинален размер и резолюция. Точно толкова голям е видяла астероида камерата на 9 юли, 2011 год., от разстояние 41,000 километра. Но това е било преди 11 дни. В момента Даун е много по-близо - само на 9.100 км. и той трябва да изпраща снимки с резолюция 850 метра на пиксел и Веста трябва да изглежда близо 700 пиксела, като расте. След като сондата се доближи до 6.000 километра Веста ще бъде толкова голяма, че тя вече няма да се побира в полето на фотоапарата!
Източник: Планетно общество
Розовото, оранжевото и воднистите цветни зони отразяват инфрачервената светлина по различен начин. Но най-актрактивното нещо, е оранжевото петно, което изпъква на розовия фон от повърхността. Различните цветове, може да се дължат на различните материали от които е съставена повърхността - в оранжевата зона може да има повече от определен минерал, отколкото в другите цветни площи. Или пък може всички области да са направени от еднакви материали, но с различни размери на зърната. Или другата възможност е, че тази зона може да бъде оцветена от атмосферните влияния в космоса - бомбардировки от заредени частици, микрометеорити и др. В действителност цветовите вариации вероятно са комбинация от всички тези три фактора. За техния принос и какво означават те в геоложката история на Веста е работата, с която учените ще се заемат през следващите няколко години. Наистина, освен голямата издатина, много е вълнуващо да се види и разноцветните области на Веста за първи път. Голямата издатина (видима на най-долното изображение от горния пост), вече е окичена с различни теории за нейния произход. Тя може да представлява централен пик на кратер, като въздействието което го е формерало да е изхвърлило материала, оставайки да стърчи само централния пик. Може в далечното минало да е имало и вулкан? Според мен това може да е и търсената луна на астероида, която някъде в миналото да се е слепила с него и така да формира издатината? Бъдещите наблюдения ще покажат това.
Снимката е малка, само 150 пиксела, но това не трябва да е проблем, г-жа Ейми казва, че това е единствената снимка публикувана в оригинален размер и резолюция. Точно толкова голям е видяла астероида камерата на 9 юли, 2011 год., от разстояние 41,000 километра. Но това е било преди 11 дни. В момента Даун е много по-близо - само на 9.100 км. и той трябва да изпраща снимки с резолюция 850 метра на пиксел и Веста трябва да изглежда близо 700 пиксела, като расте. След като сондата се доближи до 6.000 километра Веста ще бъде толкова голяма, че тя вече няма да се побира в полето на фотоапарата!
Източник: Планетно общество
Още от "Dawn - изследване на Веста и Церера"
17.03.2012 год.
1033
0
