Любими статии
Lunar Reconnaissance Orbiter
Кратера "Тихо" е с диаметър 85 км. Той се намира на 43.3 ° южна ширина и 11.2 ° западна дължина и е наречен на името на датския астроном Тихо Брахе и е една от най-видими структури на близката страна на Луната. Неговата лъчева система е толкова очевидна и разпространена, че астронавтите от Аполо 17 взимат проби от нея на повече от 2000 км от кратера! Благодарение на тези проби учените знаят, че "Тихо" е сравнително млад кратер на около 110 милиота години. Кратера е изучен от подробно и от кацащия апарат Surveyor 7 (http://en.wikipedia.org/wiki/Surveyor_7).
Увеличи Депресионни и релефни черти, съставени от сложна смес гранулиран материал в дъното на инпактния кратер "Тихо". Изображението е с ширина 370 метра. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Увеличи http://lroc.sese.asu.edu/news/uploads/LROCiotw/Tycho_WAC4.png
Със стрелка е отбелязано мястото на стопилката в кратера "Тихо". Ширината на изображението е 150 км [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Инпактните стопилки създават голямо разнообразие от структури на Луната. Такива структури са melt ponds, draped ejecta, viscous flows, линейни и нелинейни депресии, както и положителни релефни черти. Когато разтопената скала, се смеси със свободните скали по време на формиране на кратера, някои от твърдите парчета скала се оказват над повърхността на басейна. След това получените острови от скали също се стопяват и съответно частично "потъват" в езерото от лава като формират малки върхове (положителни релефни черти). Депресиите са евентуално охладени фрактури, които се формират в резултат на бавното втвърдяване на стопилката, въпреки че те също може да бъдат част от дренажна мрежа на стопилката. Учените на знаят със сигурност произхода на всички тези структури и казват, че най-добрият начин да разберат е ако астронавти изучат този терен, докато проучват Луната.
Инпактните стопилки създават голямо разнообразие от структури на Луната. Такива структури са melt ponds, draped ejecta, viscous flows, линейни и нелинейни депресии, както и положителни релефни черти. Когато разтопената скала, се смеси със свободните скали по време на формиране на кратера, някои от твърдите парчета скала се оказват над повърхността на басейна. След това получените острови от скали също се стопяват и съответно частично "потъват" в езерото от лава като формират малки върхове (положителни релефни черти). Депресиите са евентуално охладени фрактури, които се формират в резултат на бавното втвърдяване на стопилката, въпреки че те също може да бъдат част от дренажна мрежа на стопилката. Учените на знаят със сигурност произхода на всички тези структури и казват, че най-добрият начин да разберат е ако астронавти изучат този терен, докато проучват Луната.
Увеличи
320 метров блок изхвърлен в кратера "Тихо", потънал в разтопения от удара материал. Изображението е с ширина е 370 метра. [НАСА / GFSC / Arizona State University].
Увеличи
Местонахождението на изхвърления блок в кратера "Тихо". [НАСА / GFSC / Arizona State University].
Веднага се забелязва гладките области на върха на изхвърления блок. Най-вероятно гладките площи са разтопени тънки слоеве по време на удара. Този блок, най-вероятно е изхвърлен по време на удара и случайно пада обратно в кратера, а след това частично се разтапя от стопилката изпълваща целия кратер.
Източник: lroc
Веднага се забелязва гладките области на върха на изхвърления блок. Най-вероятно гладките площи са разтопени тънки слоеве по време на удара. Този блок, най-вероятно е изхвърлен по време на удара и случайно пада обратно в кратера, а след това частично се разтапя от стопилката изпълваща целия кратер.
Източник: lroc
Още от "Lunar Reconnaissance Orbiter"
17.03.2012 год.
1138
0
