Любими статии
Lunar Reconnaissance Orbiter
Vallis Schröteri е красива съставна лунна гънка, кръстена със общото име за подобни гънки - rille, която е от особен интерес за учените изучаващи луната. Интересното идва от факта, че второстепенната rille, която е много по-тясна, прави загадъчна чупка и се отклонява значително от основната rille, близо до стрелката. Тези насложени форми показват, че е имало някакви еруптивни събития в миналото, които озадачават учените. Изображението е мозайка, с резолюция 100 м / пиксел. [NASA/GSFC/Arizona State University]
Увеличи Това е близък план на гънката от вътрешната rille на Vallis Schröteri. Забелязват се rille стените в горния ляв и долния десен ъгъл на тази снимка. Стрелката на горното изображение обозначава мястото на този образ, широк 600 м. [NASA/GSFC/Arizona State University]
Увеличи Обхващаща над 130 км в дължина, Rimae Posidonius е друга криволичеща rille по пода на кратера Posidonius. Това изображение също е мозайка с резолюция 100 м на пиксел. Стрелката оказва мястото на долното изображение на rille в близък план. [NASA/GSFC/Arizona State University]
Увеличи Близък поглед на скалите, доставени от лавата, която е заляла кратера от източната rille стена. Rille е от лявата страна на откритите скали. Изображението е с ширината 500 м. [NASA/GSFC/Arizona State University]
Криволичещите rilles са забележителни структури, създадени от турбулентния поток на течности с нисък вискозитет. Бурните потоци на течности, вихрушки и вихри формират подобни структури (rilles), които са в особено голямо количество на Луната. Високата температура и вискозитет на лавата, води до свиване на повърхността, вследствие изстиванито, съчетано с динамиката на все още течната лава, която постепенно кристализира, създава структури които с течени на времето ерозират и учените ги кръщават с общото име rilles. На по-горното изображение също се забелязва rille, разположена на западния край на кратера Posidonius, който е приблизително 100 км в диаметър, която се извива под северната стена на кратера, и след това продължава далеч на юг. Защо учените са пленени от изучаването на криволичещите rilles?
Част от причината е чисто естетическа - всяка криволичещ rille е различна. Някои криволичещ rilles са с по-малка кривина, като Rimae Posidonius, а други rilles са толкова завъртяни, някои дори наподобяват подкови. Но истината е че от научна гледна точка криволичещите rilles са много вълнуващи, защото е възможно да се видят слоеве от наслоена лава, които са били нарязани по време на образуването на rille. Освен излагането слоеве от потоци от лава, rilles предоставят динамичен външен вид на течната лава, което предполага много висока степен на излив за дълги периоди от време (често много по-високи от типичните изливи на Земята). Някои rilles се смята, че съдържат pyroclastics (http://en.wikipedia.org/wiki/Pyroclastic_rock), които могат да кажат на учените нещо за вулканична история на rille. Криволичещите rilles в Rimae Posidonius може дори да бъдат домакин на мрежа от лава тръби, които пък са от голямо значение за бъдещата човешка дейност на луната.
Криволичещите rilles са забележителни структури, създадени от турбулентния поток на течности с нисък вискозитет. Бурните потоци на течности, вихрушки и вихри формират подобни структури (rilles), които са в особено голямо количество на Луната. Високата температура и вискозитет на лавата, води до свиване на повърхността, вследствие изстиванито, съчетано с динамиката на все още течната лава, която постепенно кристализира, създава структури които с течени на времето ерозират и учените ги кръщават с общото име rilles. На по-горното изображение също се забелязва rille, разположена на западния край на кратера Posidonius, който е приблизително 100 км в диаметър, която се извива под северната стена на кратера, и след това продължава далеч на юг. Защо учените са пленени от изучаването на криволичещите rilles?
Част от причината е чисто естетическа - всяка криволичещ rille е различна. Някои криволичещ rilles са с по-малка кривина, като Rimae Posidonius, а други rilles са толкова завъртяни, някои дори наподобяват подкови. Но истината е че от научна гледна точка криволичещите rilles са много вълнуващи, защото е възможно да се видят слоеве от наслоена лава, които са били нарязани по време на образуването на rille. Освен излагането слоеве от потоци от лава, rilles предоставят динамичен външен вид на течната лава, което предполага много висока степен на излив за дълги периоди от време (често много по-високи от типичните изливи на Земята). Някои rilles се смята, че съдържат pyroclastics (http://en.wikipedia.org/wiki/Pyroclastic_rock), които могат да кажат на учените нещо за вулканична история на rille. Криволичещите rilles в Rimae Posidonius може дори да бъдат домакин на мрежа от лава тръби, които пък са от голямо значение за бъдещата човешка дейност на луната.
Увеличи Ерозирал участът с размери 400 на 100-200 метра, от най-ниската част на източната стена на кратера Moore F. Морфологичните структури, много приличат на изтощените структури от повърхността на Марс, които са се образували от водна ерозия изтичаща от земните недра. Изображението е с ширината е 500 м, Слънцето огрява от долния десен ъгъл. [NASA/GSFC/Arizona State University]
Голям брой ерозионни корита се наблюдават по вътрешната стена на кратера F Мур, който лежи на обратната страна на луната. Кратера е с диаметър 23.7 км и е сравнително пресен, което личи от яркия изхвърлен материал и девствената морфология. Многобройните корита се наблюдават по разширените най-долни части на вътрешните стени на кратера. Структурата, показана тук, е най-прясна, състояща се от светъл материал. Ерозиралото корито е около 810 m дълго, приблизително 140 метра широко близо до най-горната част, като се свива леко до около 105 м в средата, след което разширява до около 200 метра.
Няколко други големи корита се наблюдават по стените на кратера на север и на юг от тази структура. Всички те изглежда започват от едно и също ниво на стените на накратера, където изглежда се прекъсва основния слой скала. По-старите корита са по-тъмно, с албедо подобно на околния терен, за разлика от тази структура, която е със значително по-голямо албедо.
Тези функции приличат на така наречените "изтощени структури", наблюдавани на Марс. Но Марсианските структури са образувани от освобождаването на подземни води, течащи по скалите. Но на луната е много малко вероятно, да е имало извиране на подземни води. Вероятно структурите са резултат от сухи потоци от фин, нестабилен материал. След като се активира сухия поток си разширява във ветрилообразен депозит. Тук материала се разширява повече от 1 км в низходящата линия на най-ниските корита.
Източник: lroc
Голям брой ерозионни корита се наблюдават по вътрешната стена на кратера F Мур, който лежи на обратната страна на луната. Кратера е с диаметър 23.7 км и е сравнително пресен, което личи от яркия изхвърлен материал и девствената морфология. Многобройните корита се наблюдават по разширените най-долни части на вътрешните стени на кратера. Структурата, показана тук, е най-прясна, състояща се от светъл материал. Ерозиралото корито е около 810 m дълго, приблизително 140 метра широко близо до най-горната част, като се свива леко до около 105 м в средата, след което разширява до около 200 метра.
Няколко други големи корита се наблюдават по стените на кратера на север и на юг от тази структура. Всички те изглежда започват от едно и също ниво на стените на накратера, където изглежда се прекъсва основния слой скала. По-старите корита са по-тъмно, с албедо подобно на околния терен, за разлика от тази структура, която е със значително по-голямо албедо.
Тези функции приличат на така наречените "изтощени структури", наблюдавани на Марс. Но Марсианските структури са образувани от освобождаването на подземни води, течащи по скалите. Но на луната е много малко вероятно, да е имало извиране на подземни води. Вероятно структурите са резултат от сухи потоци от фин, нестабилен материал. След като се активира сухия поток си разширява във ветрилообразен депозит. Тук материала се разширява повече от 1 км в низходящата линия на най-ниските корита.
Източник: lroc
Още от "Lunar Reconnaissance Orbiter"
17.03.2012 год.
1027
0
