Lunar Reconnaissance Orbiter
Кратера Кеплер е с диаметър 32 км, намиращ се на 8,1 ° N, 322.0 °. Той е кръстен на името на немския астроном Йохан Кеплер, прочут със своите три закона за движението на планетите. Въздействието, което е образувало Кеплер, е било достатъчно енергично, за да изхвърли тази 100 метрова скала от ударената област. Моментното формиране на кратера разкрива материали от голяма дълбочина (около 1 / 3 от диаметъра му) и и ги разпръскват в околностите. Материалът на горното изображение е изхвърлен надалеч и е изграждал най-горните слоеве преди удара. Материалите които са се намирали на най-голяма дълбочина, след въздействието кацат върку кръглия ръб на кратера. Тази дълбочинна връзка предоставя естествени проби от различни слоеве, които бъдещите астронавти ще събират.

Увеличи
Този голям камък е изхвърлен от кратера Кеплер. Наблюдава се малка депресия образувана от въздействието на камъка върху терена. Ширината на изображението е 800 м. [НАСА / GFSC / Arizona State University].
Този голям камък е изхвърлен от кратера Кеплер. Наблюдава се малка депресия образувана от въздействието на камъка върху терена. Ширината на изображението е 800 м. [НАСА / GFSC / Arizona State University].

Увеличи Цялостно изображение на кратера Кеплер и разположението на изхвърления камък. [НАСА / GFSC / Arizona State University].
Лунните долини са се образували в стари инпактни корита, които са запълнени от масивни изригвания на течен базалт. За учените е лесно да измерят площта на тези заляти от базалт области, но незнаят колко дебели са те? Дали има множество потоци, от които се формират долините? Ако долината е достатъчно тънка въздействието оформило Кеплер може да е изкопало базалта, и да е показало планинския материал под него. Пробите, взети от този камък, и др. достигащи чак до предела на изхвърляне може да отговори на тези въпроси. Един астронавт ще започне да събира проби от най далечния край на инпактната област, и ще се приближава към кратера. Този ход на храбрия геолог би имал ефекта на пътуване във вътрешността на кратера, без да е необходимо да се извършва катеренето на стените. Последната проба от ръба на кратера ще бъде от дъното все едно взета от дъното му. С този набор от проби историята на разполагане на базалтите на това място може да се разплете.
Източник: lroc
Лунните долини са се образували в стари инпактни корита, които са запълнени от масивни изригвания на течен базалт. За учените е лесно да измерят площта на тези заляти от базалт области, но незнаят колко дебели са те? Дали има множество потоци, от които се формират долините? Ако долината е достатъчно тънка въздействието оформило Кеплер може да е изкопало базалта, и да е показало планинския материал под него. Пробите, взети от този камък, и др. достигащи чак до предела на изхвърляне може да отговори на тези въпроси. Един астронавт ще започне да събира проби от най далечния край на инпактната област, и ще се приближава към кратера. Този ход на храбрия геолог би имал ефекта на пътуване във вътрешността на кратера, без да е необходимо да се извършва катеренето на стените. Последната проба от ръба на кратера ще бъде от дъното все едно взета от дъното му. С този набор от проби историята на разполагане на базалтите на това място може да се разплете.
Източник: lroc
Още от "Lunar Reconnaissance Orbiter"