spacebg covers

хъбъл е съставил 3-d карта на материята изхвърлена от изригваща -нова-
Мисия: Hubble Space Telescope


Хъбъл е съставил 3-D карта на материята изхвърлена от изригваща "Нова".

Обект на наблюдение е близката двойна-звездна система "T Pyxidis", която представлява "циклична нова". Това означава, че периодично двойката увеличава многократно яркостта си, като последния изблик е бил през април 2011-та година.
Увеличаване Хъбъл е заснел двойната звездна система "T Pyxidis" в продължение на период от четири месеца. Тази система е много интересна, защото през повтарящи се периоди генерира взрив, известен в астрономията като "Нова". Последният изблик е бил през април 2011-та година. Звездите са бялото петно в средата на всяко от изображенията. Credit: NASA, ESA, A. Crotts, J. Sokoloski, and H. Uthas (Columbia University), and S. Lawrence (Hofstra University)



Избухването на Нова настъпва тогава, когато бяло джудже е засмукало достатъчно водород от неговия спътник-звезда, което позволява протичането на термоядрени реакции. Когато водорода се натрупва върху повърхността на бялото джудже, той става все по-горещ и плътен, и съвсем скоро настъпва моментът, когато детонира като колосална водородна бомба. Наблюдавайки от Земята ще забележим, че този обект увеличава яркостта си над 10 000 за малко повече от един ден. Новите са изключително мощни. Те се равняват на взрив от един милион милиарда тона динамит. T Pyxidis изригва на всеки от 12 до 50 години.

Противно на някои прогнози, астрономите са били изненадани да открият че изхвърлената материя от предишните експлозии, е останала близо до звездата и формира диск от отломки.

Този диск изглежда че се регулира от спътника звезда, който също е наклонен на около 30 градуса спрямо посоката към Земята. Сега, използвайки "Wide Field Camera 3" на Хъбъл, астрономите са се възползвали от взрива за да проследят пътя на светлината, когато преминава през диска образуван от предишните избухвания. Дискът е много голям, с диаметър около една светлинна година. Това означава, че Новата не може да освети всичко наведнъж. Вместо това, тя осветява последователно различните части на диска, феномен наречен "светлинно ехо". По този начин, светлината разкрива кои части на диска са по-близо до Земята и които са по-далеч. Чрез проследяване на светлината, астрономите са съставили истинска 3-D карта на материята около Новата.

Това е едва втория път, когато непосредствената среда около изригваща звезда е проучен в три измерения. Астрономите са изследвали лекото ехо от друга Нова, но това е първия път когато се изследва междузвезден материал вместо материята изтласкана от взрива.

Екипът също така е използвал светлинното ехо за да усъвършенства оценките за разстоянието до Новата. Новото разстояние е 15 600 светлинни години. Предишните оценки са били между 6500 и 16 000 светлинни години. Астрономите продължават да анализират данните от Хъбъл и да разработват модели описващи отлива на материя от експлозиите. T Pyxidis е с дълга история. Освен през 2011-та, известните други изригвания са били през през 1890, 1902, 1920, 1944 и 1966 год. Астрономите наричат тези изригвания "Нови", защото те внезапно се появяват на небето. След това, Новата бързо започва да избледнява в продължение на няколко дни или седмици, и в крайна сметка отново изчезва.

  • 1608
  • 0
  • Jun 10, 2013

Коментар
Подобни публикации