Спицер изучава интересен космически облак
Мисия: Spitzer Space Telescope

---

Увеличаване Астрономите са открили толкова плътна космическа материя, че тя засенчва не само видимата светлина, но дори и инфрачервената. Тези структури са в рамките на огромен космически облак от газ и прах, където се формират нови звезди. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/University of Zurich

Астрономите са открили космически области, в които са концентрирани толкова тъмна, гъста и прашна материя, че тя образува най-тъмните сенки, регистрирани някога. Инфрачервените наблюдения от Спицер върху тези региони до голяма степен проправят пътя към разбирането, как най-ярките звезди се образуват.

Интересните области, представляват най-тъмните части от огромен космически облак от газ и прах, разположен на около 16 000 светлинни години от нас. Едно ново проучване се възползва от сенките, образувани от тези структури за да се измери структурата и масата на облака.

В бъдещето, този облак най-вероятно ще се превърне в един от най-масивните млади звездни купове в нашата галактика. По-плътните области ще формират най-големите и съответно най-мощни звезди, наречени "O-тип" звезди, образуването на които отдавна озадачава учените. Тези масивни звезди имат сериозно въздействие върху техните местни звездни среди, а също така са в основата при създаването на най-тежките елементи, необходими за живота.

Сега, новосъздадената карта от Спицер е показала, че общата маса на облака се равнява на 70 000 слънца. Освен това, тази маса е натъпкана в област, обхващаща около 50 светлинни години в диаметър. Спицер наблюдава в инфрачервения диапазон, където може да проникне през прахта и газа, нещо, което е невъзможно за по-късовълновата видима светлина. Но най-плътните области, които формират звезди, са толкова плътни, че те блокират не само видимата светлина, но и почти всичкия фон от инфрачервената светлина.

Инфрачервената светлина позволява на учените да надникнат в неразгадаемите космически облаци и да уловят най-ранните фази на звездообразуването. При новото изследване, астрономите са измервали нивото на инфрачервената светлина, която се закрива от облака, или неговата сянка. Получените петна в крайна сметка ще колабират и от тях ще се образуват стотици хиляди нови звезди.

Повечето звезди във Вселената, може би и нашето слънце включително, се смята, че са се образували в тези условия. Клъстери от малки и леки звезди са доста често срещани и съответно са добре проучени. Но клъстери, които раждат по-тежки звезди, подобни на клъстера описано тук, са редки и далечни, което ги прави по-трудни за изучаване. Заради това, данните които е произвел за този рядък вид на облак, Спицер предоставя важна информация за неговите най-ранни, ембрионални етапи.

Новите открития ще помогнат да се обясни как всъщност O-тип звездите се образуват. Тези звезди блестят със синьо-бяла светлина и притежават най-малко 16 пъти масата на Слънцето. Тяхната повърхностна температура е над 30 000 градуса по Целзий. Тези гигантски звезди имат огромно влияние върху техните местни звездни квартали. Ветровете и интензивната радиация струяща от тях издухват материал, който може да компресира околния облак и да го застави да създаде други звезди и планетни системи. Освен това, O-тип звездите са краткотрайни и бързо експлодират като свръхнови, освобождавайки огромни количества енергия и тежки елементи, необходими за образуване на планетите и живите организми.

Загадката обаче е как се формират тези гиганти. Учените просто не знаят как може да се натрупа маса от десетки до сто пъти масата на Слънцето в една огнена топка, без да се разсейва или да се разчупи на няколко по-малки звезди. Всички теории работят до около осем слънчеви маси, по-нататък се провалят. За това, подобни измервания са важни, за съставяне на нови теоретични разбирания.

---

• Мъглявини

• 1782
• 0
• Jun 2, 2014

---

Коментар