Откриха най-яркият пулсар във Вселената
Мисия: NuSTAR

---

Увеличаване Рядък и мощен пулсар (розовото) може да се види в центъра на галактиката "Messier 82" в този нов, многовълнов портрет. Откритието е направено от рентгеновата космическа обсерватория "NuSTAR" на НАСА. Image Credit: NASA/JPL-Caltech

Рентгеновата космическа обсерватория "NuSTAR" е открила, че една пулсираща, мъртва звезда излива енергия в космоса еквивалент на около 10 милиона Слънца! Това е най-яркият пулсар наблюдаван някога.

Изненадващата находка, помага на астрономите да разберат по-добре един специален клас мистериозни източници на рентгенови лъчи, наречени "Ултраярки Рентгенови Източници" (ULX). До сега, всички ULX са били смятани за черни дупки. Новите данни от NuSTAR показват, че един ULX отдалечен на около 12 милиона светлинни години от нас в галактиката "Messier 82" (M82), всъщност е пулсар.

Изглежда, че пулсарът в момента се храни и всъщност прилича на черна дупка. Теорията е, че ULX се формират там, където черните дупки поглъщат материя от обикалящите около тях обикновени звезди. Този процес се нарича акреция. Според друга хипотеза, ULX всъщност представляват отдавна търсените "средни" черни дупки - липсващата връзка между малките черни дупки, със звездна маса и свръхмасивните.

NuSTAR е наблюдавал галактиката със съвсем различна цел, там е засечена скорошна свръхнова и астрономите са предприели наблюдения на събитието с телескопа. Но по една щастлива случайност, са забелязали импулси във високоенергийните рентгенови лъчи, идващи от ULX, отдавна известен като "M82 X-2". Но черните дупки нямат пулс, само пулсарите имат.

Пулсарите представляват въртящи се неутронни звезди. Подобно на черните дупки, неутронни звезди също се раждат след колапса на тежките звезди, но те са по-леки от дупките. За това, астрономите са били на мнение, че ULX трябва да са по силите само на по-масивните черни дупки, с преходни маси. Но новото откритие преобръща картината. Оказва се, че и много по-леките и съответно маломощни неутронни звезди също могат да светят по този начин.

Наблюдението всъщност вече е откритие, защото е потвърдено от "Чандра" и "Swift". Ключът към откритието на NuSTAR е чувствителността на обсерваторията към високоенергийните рентгенови лъчи и способността и да измерва краткотрайни промени на тези сигнали. Астрономите са установили, че пулсът на звездата е 1,37 секунди, а енергията която излива е с еквивалент на 10 милиона Слънца или 10 пъти повече от енергията, която изливат най-мощните известни до момента пулсари.

Учените са на мнение, че такова енергопроизводство се дължи на истински пир, само че в космически смисъл. Подобно на черните дупки, мощната гравитация на неутронната звезда също може да смуче значителни количества маса от обикновена звезда-компаньон. Когато тази маса се натрупа около пулсара, тя се загрява и свети с рентгенова светлина. Но по този начин, не може да се генерира наблюдаваното количество изливаща се радиация. Още нещо трябва да участва в енергопроизводството.

За да разрешат мистерията, астрономите планират да изследват обекта щателно, с голям набор от инструменти. Екипът на NuSTAR планира да изследва и други ULX, което означава, че може да се появят още подобни пулсари. До този момент, не е ясно дали "M82 X-2" е "странна птица", или принадлежи към съвсем нов вид космически обекти. Забележителното е, че NuSTAR е сравнително малък и евтин телескоп, а той е способен на подобни открития, които отправят предизвикателства към теоретичните модели.

Увеличаване Тази диаграма илюстрира относителните маси на супер-плътните космически обекти, които варират от бели джуджета до свръхмасивни черни дупки, обитаващи ядрата на повечето галактики. Впечатление прави липсата черни дупки с преходни маси, тежащи от сто до един милиард слънца, което е цяла пропаст от обекти и една от големите мистерии във Вселената. Image Credit: NASA/JPL-Caltech

---

• НеутронниЗвезди

• 2211
• 0
• Oct 13, 2014

---

Коментар