нашата слънчева система си има опашка това отдавна се подозира от астрономи
Мисия: Interstellar Boundary Explorer (IBEX)

---

Нашата слънчева система си има опашка.

Това отдавна се подозира от астрономите. Смята се, че опашката наподобява опашките на кометите или изобщо тези, които се образуват когато един обект се движи през някаква среда. Например, когато един метеор пътуват през земната атмосфера, тогава част от частиците изостават зад него и ние ги виждаме като опашка от повърхността на Земята.

Цалата слънчева система се движи през междузвездната среда и учените са на мнение, че тя също трябва да образува опашка далеч зад нас. Но тази структура никога, до сега, не е наблюдавана
Увеличаване Другите звезди показват, че притежават опашки подобни на комети. Сега мисията “IBЕХ” разкрива, че и нашата звезда притежава такава. Image Credit: NASA/HST/R.Casalegno/GALEX



Сега, интересната мисия на НАСА “Interstellar Boundary Explorer” или IBEX, е успяла да очертае нейните граници - нещо, което никога преди не е било възможно. Учените са кръстили тази специална структура с по-академичното название “heliotail” и тя е забелязана чрез комбиниране наблюденията от първите три години на работата на IBEX.

Опашката се появява като комбинация от бързо и бавно движещи се частици. Състои се от четири потока, които погледнати от Земята наподобяват четирилистна детелина. Двата странични листа от нея са съставени от по-бавни частици, а горния и долния са от по-бързи частици съответно. Цялата структура е усукана, понеже изпитва влиянието на магнитните полета извън слънчевата система.

Астрономите вече са наблюдавали подобни опашки около другите звезди, но до момента не са имали възможността да определят дали и нашата също притежава такава. Първият космически апарат, който е можел да отговори на въпросът е “Pioneer 10”, който е пресякъл орбитата на Нептун през далечната 1983 година. За съжаление, неговата мисия приключи през 2003 г., преди да достигне опашката и съответно въпросът оставя висящ. Прякото наблюдение е трудно, понеже частиците там не излъчват светлина и съответно не могат да се видят конвенционално.

IBEX е мисия, която изучава неутрални частици, създадени от сблъсъците случващи се при границите на хелиосферата. Тази техника се основава на фактът, че пътищата на неутрални частици не се влияят от магнитните полета и съответно се движат по права линия след сблъсъка. Следователно, определянето от къде точно идват тези частици позволява да се види какво се случва там. Пътуването на тези неутрални атоми започва години преди да се регистрират от детектора на IBEX.

Слънчевият вятър достига огромни разстояния във всички посоки, много по-далеч от външните планети. Постепенно, заради натиска на наличния междузвезден материал, частиците предприемат масова миграция обратно навътре в хелиосферата образувайки тънък слой, наречен "хелиопауза".

Докато това се случва, постоянния поток от бавни, неутрални атоми идващи от други места в галактиката, преминават в Слънчевата система. Когато един от тези неутрални атоми се сблъска с една от най-бързите и заредени частици, тогава могат да обменят един електрон. Резултатът е бавна заредена частица и бърз неутрален атом. Неутралният атом вече не се влияе от магнитните полета, и продължава да пътува необезпокояван в посоката, в която е насочен в този важен за него момент. Някои от тези посоки сочат Земата и след години се улавят от IBEX.

Картографирането на тези атоми, осигурява картината и на оригиналните заредени частици. Ранните резултати предполагат, че “heliotail” представлява само един малък район на бавно движещ се вятър далеч зад нас. Но постепенно, с натрупването на данните, учените са установили, че са видели само част от картината. Вече се вижда, че опашката е с формата на четирилистна детелина от които двата странични листа са изградени от бавнодвижещи се частици, а горните и долните листа от бързи. Тази форма придобива смисъл от факта, че Слънцето изпращане бърз слънчев вятър най-вече от полюсите си и по-бавен от екваториалните райони.

Тази четирилистна детелина не постига пълно съответствие със Слънцето, но цялата форма се завърта леко, което показва че движейки се по-далеч заредените частици се движат в нова ориентация предизвикана от магнитните полета на близката галактика. Учените все още не знаят колко дълга е нашата опашка.

До момента са съставени множество компютърни симулации описващи поведението на опашката и сега вече могат да се тестват. Тези модели, заедно с непрекъснатото натрупване на данните за напред се очаква да подобрят нашето разбиране за тази интересна структура.
Увеличаване Това е карта на нашата опашка произведена от IBЕХ. Жълтите и червените цветове представляват области от бавно движещи се частици, а синьото представляват местата, където частиците са бързи. Image Credit: NASA/IBEX

---

• 2124
• 0
• Jul 12, 2013

---

Коментар