месинджър изследва кратерите на меркурий разм
Мисия: Messenger - изследване на Меркурий

---

Месинджър изследва кратерите на Меркурий.

Размера, формата и структурата на удара формиращ кратер върху планетарно тяло, предоставят информация не само за историята на кратера, но също така и за природата и еволюцията на повърхността на планетата. Такава информация се извлича от знанията на физиката на въздействието, комбинирано с измерванията на размера и формата на кратера. Проучванията на физиката на импактните кратери, разчитат главно на два подхода - лабораторни експерименти и цифрови симулации включващи аналитични методи и компютърни кодове. Експериментите показват основната физика на процеса, а числените изследвания позволяват съпоставяне на тези знания с действителните кратери формирали се при планетарни мащаби.

Чрез сравняване на размерите на сравнително скорошни или свежи кратери с тези на по-възрастните и по-деградирали кратери, е възможно да се научи за процесите, които променят повърхността на планетата. В допълнение, от изучаването на кратери с различни форми и размери може много да се научи за свойствата на повърхността - като скален състав, наличие на лед или определяне слоевете на почвата. Тези изследвания, също са в ход и на Меркурий от наблюденията, получени от космическия кораб Месинджър.
Credit: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Carnegie Institution of Washington

Снимки от кратери, получени от MDIS. От ляво е на прост, малък кратер с форма на купа, 4,1 км в диаметър кратер. Слънчевата светлина го огрява от юг. От дясно е сложен кратер 51,5 км в диаметър, осветен от изток. За малкия кратер сянката във вътрешността може да се използва за оценка на дълбочината.

Проучването на кратерите на Меркурий е особено важно, защото повърхносттното му гравитационно ускорение (3.7 m/s2) е почти идентично с това на Марс. Гравитацията играе важна роля в контролирането на "преходния диаметър", който разделя по-малките кратери с проста морфология от големите с по-сложна морфология. Простите кратери са склонни да бъдат с форма на купа. Големите кратери може да имат терасовидни стени и може да съдържат централен връх. Ако гравитационната сила беше доминиращ фактор контролиращ преходния диаметър, може да се очаква, че този диаметър ще бъде подобен на Меркурий и на Марс. Наблюденията на Месинджър, показват, че преходния диаметър на Меркурий е между 10-12 км, който е приблизително 1,8 пъти по-голям от този, наблюдаван на Марс (6-8 км). Тази разлика показва, че фактори, различни от гравитацията, влияят върху морфологията на кратерите. Възможни сътрудници на гравитацията може да са скоростта на импакторите, които образуват кратерите, както и якостта на близките до повърхността материали. Средната скорост на удара при Меркурий е 2-3 пъти по-голяма, от колкото на Марс, освен това кората на Марс може да се окаже по-слаба, отколкото тази на Меркурий, което може да се дължи на наличито на водния лед близо до повърхността на червената планета.
messenger

---

• 1756
• 0
• Mar 18, 2012

---

Коментар