spacebg covers

Една разпадаща се комета
Мисия: Hubble Space Telescope


Увеличаване

Тази снимка от Хъбъл показва разпадащото се ядро на кометата "Comet 332P". Наблюденията представляват най-подробните данни от този род до момента. Credit: NASA, ESA, and D. Jewitt (UCLA)

 

Хъбъл е прихванал едно от най-подробните наблюдения на разпадаща се комета на около 100 милиона километра от Земята.

В серия от снимки направени за период от три дни през януари 2016 г., Хъбъл разкрива как ядрото на кометата се разпада на блокове, които се отдалечават в космоса със спокойно темпо, приблизително със скоростта с която ходим.

Въпросната комета е "332P/Ikeya-Murakami" или "Comet 332P" и наблюденията показват, че тя се върти толкова бързо, че се отделя материал от нейната повърхност. Получените отломки са се разпръснали по протежение на 5000 км от ядрото.

Тези наблюдения са важни, защото дават представа за летливото поведение на материалите от които са изградени кометите. Когато ядрото се доближи достатъчно близо до Слънцето, те се нагряват и започват да се изпаряват, отприщвайки динамични сили. За Comet 332P, всичко това се е случило на 240 милиона километра от Слънцето съвсем малко отвъд орбитата на Марс, когато Хъбъл забелязан разпадането.

Астрономите знаят, че кометите понякога се разпадат, но всъщност не се знае много защо и как се случва това. Проблемът е, че процесът е бърз и без предупреждение, тъй че, шансовете са малки за да се получат полезни данни. Сега, фантастичната резолюция на Хъбъл позволява да се видят не само малките отломки от ядрото но се забелязват и промени от ден на ден. Това всъщност са най-добрите измервания правени някога на такъв обект, което е и нов рекорд на Хъбъл.

Тридневните наблюдения разкриват, че кометните парчета увеличават и съответно намалят яркостта си, което означава че се въртят и периодично се осветяват неправилни ледените петна по повърхността им. Понеже ядрото е в процес на разпад, формите на отделящите се ледове са прекалено неправилни. Те съдържат около 4 процента от веществото на кометата-майка и са с размери от 20 до 60 метра като се отдалечават с няколко км в час.

Освен тези айсберги, ядрото също променя яркостта си циклично. То се завърта на всеки два до четири часа и един посетител ще види, че изгрева и залеза са поместени в по-малко от час. Ядрото също е много по-малко от смятаното до момента, новите измервания показват размери само около 550 метра.

Наблюдателните данни от Хъбъл заставят учените да смятат, че нагряването предизвиква изригване на струи от газ и прах. Понеже ядрото е малко, тези струи действат като ракетни двигатели и му придават въртене. В един критичен момент, центробежната сила е станала достатъчно голяма за да изхвърля ледени късове от и без това рехавата структура на ядрото.

Изчисленията показват, че кометата вероятно е изхвърляла материал в продължение на няколко месеца, в периода между октомври и декември 2015 г. Освен това изглежда, че някои от изхвърлените парчета са се разпаднали на още по-малки фрагменти за което говори фактът, че се наблюдават много по-малък брой големи отломки от тези които действително се изхвърлят.

Видяното от Хъбъл най-вероятно е поредният залп от изблици, като всичко може да е започнало още през 2012 г., По това време се е смятало, че кометата се е разпаднала на две защото е променила блясъкът си на мъглявите снимки, което е привлякло вниманието на астрономите. Но ледените късове са различени чак през 31 декември 2015, от "Pan-STARRS" малък телескоп оборудван със система за бързо реагиране, който е част от програмата за за откриване на близкоземни обекти. Почти по същото време, астрономите по целия свят докладват за облачна кръпка от материал в близост до ядрото но загадката се изяснява чак след погледа на Хъбъл, който ясно разкрива 25 големи парчета.

В миналото се е смятало, че кометите умират когато се затоплят от слънчевата светлина което предизвиква ледовете просто да се изпарят кротко в космоса. Резултатът е, че или нищо не остава или се оголва един мъртъв остров от рехав скален материал, главно чакъл и пясък. Но това наблюдение показва, че кометите не умират чак толкова спокойно.

Изследователите смятат, че ядрото съдържа достатъчно маса за да издържи още 25 изблика. Ако тази активност се случва само един път на всеки шест години, колкото е продължителността на една орбита на кометата около Слънцето, излиза че тя ще живее още 150 години. Погледнато по скалата на нейната грандиозна възраст - повече от 4.5 милиарда години, 150 години разпадане ще наподобява взрив като от фойерверки.

Леденият посетител е роден в пояса на Куипер и той е имал нещастието да се приближи достатъчно близо до Нептун, който го е изпратил към този пагубен за него курс. Астрономите са изчислили, че комети от пояса на Куипер получават тласък към вътрешната Слънчева система на всеки 40 до 100 години.

Comet 332P е била открита през ноември 2010 г., от двама японски любители астрономи Каопо Икея и Шигеки Мураками.


  • 1558
  • 0
  • Sep 19, 2016

Коментар
Подобни публикации